Тоалетната хартия, като се намокри, става гадна. Спихва се, разпокъсва се, полепва навсякъде и не ще да се маха. Искам да бръкна в гръдния си кош и да издърпам цялото руло тоалетна хартия оттам. Късайки го. С нервни движения и не по означените пунктури. След това да натъпча всички отломки в кенефа и да пусна водата. Да я пускам няколко пъти, за да се уверя, че тая лигня няма да изпълзи обратно. Може и да си избърша задника преди това. Поне да знам: гадната тоалетна хартия, която виси в гърдите ми, веднъж послужи за нещо полезно. За бърсане на задник.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар