18 юни 2009
НЕ-клишета за клишета
Аз не мога да обичам, така ли? Защото се обичало веднъж, а аз, моля ви се, съм надвишила бройката НЕведнъж. Защото трябвало, ама чак задължитено било, да се боря за любовта си, а аз винаги съм се отказвала..
А може ли преди да проповядваме клишета, преди да се правим на страшно обичащи и многострадални, преди да ДАВАМЕ акъл, да се опитаме да ИЗПОЛЗВАМЕ акъла си? Първо, твърдението, че човек може и трябва да обича истински само веднъж в живота си, е най-голямата простотия, която някога съм чувала. А съм чувала много. Да обичаш само веднъж е мазохизъм спрямо възможността ти да бъдеш щастлив, садизъм спрямо уж обичания от теб човек и спрямо всички, които използваш, за да се утешаваш, идиотизъм като цяло. Разбира се, не говоря за изключителните късметлии, които още от първия път нацелват споделена и щастлива любов и които са примерно осем човека от цялото земно население. Говоря за останалите около 6 милиарда. Ако обичаш някого много, но тази любов не е хармонична, защо да не обичаш пак? Ако любовта ти е била толкова истинска, колкото си твърдял, тя никога няма да си отиде. Не е казано, че трябва да обичаш някой друг. Но не е казано и че не можеш да обичаш още някой, давайки възможност на няколко човека да бъдат щастливи. Най-вече на себе си. Сякаш целият свят е във война с егоизма, но не е новина, че светът е малоумен. Нужната доза егоизъм има много по-голямо значение за здравето ти от това дали пушиш или се храниш здравословно. Най-важното правило, което трябваше да възприемем в курса за спасители, гласеше, че трябва да се грижим първо за собствения си живот и чак тогава - за живота на удавника. Ако не си добре, не можеш да спасиш никого. Ако истински обичаш някого, но не можеш да го направиш щастлив, ще го оставиш в чужди ръце и ще се молиш те да успеят.
А за борбата... Какво означава да се бориш за любовта си? И никой ли не се сеща, че има разлика между това да се бориш ЗА човека, когото обичаш и СЪС човека, когото обичаш. Трябва ли да се вкопчиш в него с клюн и нокти? Мисля, че други части от птичата анатомия са по-подходящи. Да дадеш криле, например. Достатъчно силна съм, за да се боря с вичко на този свят за любовта си. Не съм го говорила, а съм го правила. Само че понякога се иска дори повече сила да ПУСНЕШ, отколкото да се БОРИШ. Имам и нея. Обичала съм няколко пъти. И още обичам тези хора. Крачката между любовта и омразата може и да е една, но когато обичаш много, това изисква цялата ти енергия и нямаш сили дори за тази една-единствена крачка. Още ги обичам. Само че болката вече я няма. Целта на любовта не е да те боли, а дори и да те боли, в това няма нищо, ама нищо лошо. Важното е очите да блестят, без значение дали от щастие или от сълзи. Можеш да си обичаш и сам, просто не е толкова приятно. Но не е безсмислено. Защото те прави смислен. Защото съм убедена, че силата, с която обичам, помага на любимите ми хора на някакво енергийно ниво.
Говоря глупаво като дете? Не - говоря умно като дете. Защото хората не се научават кое е важно, когато порастнат. Те се заравят в повърхностно ежедневие и в лицемерни отношения и ЗАБРАВЯТ кое е важно.
И не - няма да ме оправи "едно здраво ебане", нито пък нечии чужди парички. Здравото ебане и чуждите парички могат да задоволят някой, на който би му било трудно да си ги набави. Моята пирамида на потребностите има малко повече стъпалца.
А може ли преди да проповядваме клишета, преди да се правим на страшно обичащи и многострадални, преди да ДАВАМЕ акъл, да се опитаме да ИЗПОЛЗВАМЕ акъла си? Първо, твърдението, че човек може и трябва да обича истински само веднъж в живота си, е най-голямата простотия, която някога съм чувала. А съм чувала много. Да обичаш само веднъж е мазохизъм спрямо възможността ти да бъдеш щастлив, садизъм спрямо уж обичания от теб човек и спрямо всички, които използваш, за да се утешаваш, идиотизъм като цяло. Разбира се, не говоря за изключителните късметлии, които още от първия път нацелват споделена и щастлива любов и които са примерно осем човека от цялото земно население. Говоря за останалите около 6 милиарда. Ако обичаш някого много, но тази любов не е хармонична, защо да не обичаш пак? Ако любовта ти е била толкова истинска, колкото си твърдял, тя никога няма да си отиде. Не е казано, че трябва да обичаш някой друг. Но не е казано и че не можеш да обичаш още някой, давайки възможност на няколко човека да бъдат щастливи. Най-вече на себе си. Сякаш целият свят е във война с егоизма, но не е новина, че светът е малоумен. Нужната доза егоизъм има много по-голямо значение за здравето ти от това дали пушиш или се храниш здравословно. Най-важното правило, което трябваше да възприемем в курса за спасители, гласеше, че трябва да се грижим първо за собствения си живот и чак тогава - за живота на удавника. Ако не си добре, не можеш да спасиш никого. Ако истински обичаш някого, но не можеш да го направиш щастлив, ще го оставиш в чужди ръце и ще се молиш те да успеят.
А за борбата... Какво означава да се бориш за любовта си? И никой ли не се сеща, че има разлика между това да се бориш ЗА човека, когото обичаш и СЪС човека, когото обичаш. Трябва ли да се вкопчиш в него с клюн и нокти? Мисля, че други части от птичата анатомия са по-подходящи. Да дадеш криле, например. Достатъчно силна съм, за да се боря с вичко на този свят за любовта си. Не съм го говорила, а съм го правила. Само че понякога се иска дори повече сила да ПУСНЕШ, отколкото да се БОРИШ. Имам и нея. Обичала съм няколко пъти. И още обичам тези хора. Крачката между любовта и омразата може и да е една, но когато обичаш много, това изисква цялата ти енергия и нямаш сили дори за тази една-единствена крачка. Още ги обичам. Само че болката вече я няма. Целта на любовта не е да те боли, а дори и да те боли, в това няма нищо, ама нищо лошо. Важното е очите да блестят, без значение дали от щастие или от сълзи. Можеш да си обичаш и сам, просто не е толкова приятно. Но не е безсмислено. Защото те прави смислен. Защото съм убедена, че силата, с която обичам, помага на любимите ми хора на някакво енергийно ниво.
Говоря глупаво като дете? Не - говоря умно като дете. Защото хората не се научават кое е важно, когато порастнат. Те се заравят в повърхностно ежедневие и в лицемерни отношения и ЗАБРАВЯТ кое е важно.
И не - няма да ме оправи "едно здраво ебане", нито пък нечии чужди парички. Здравото ебане и чуждите парички могат да задоволят някой, на който би му било трудно да си ги набави. Моята пирамида на потребностите има малко повече стъпалца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)