Където са четките ни за зъби

Забелязали ли сте как отиваме на море (или някъде другаде), пием на плажа (ако имаме повече пари – някъде другаде) и след като сме осъществили нощно къпане (или поне сме скъсали нервите на околните с желанието си да осъществим), някой казва: „’Айде да си ходим вкъщи”? Мамка му! Откога „вкъщи” е някаква си хотелска стая? Или квартира.

Ден първи. Прибираме се „вкъщи”. Сутринта. Пияни. Ден втори. Не се прибираме въобще. После пък се прибираме, но този път и надрусани. Примерно. По обяд, примерно. На ден пети вече водим „вкъщи” някой си. Може и друг някой си – на ден шести. Лягаме си. Рядко. В най-неподозирани часове от денонощието. Времето за плаж и времето за спане се смесват по-еднородно и от мента със Спрайт. Будим се. В устата ни мирише ужасно. И в стаята мирише ужасно. Горките комари! Будим се. До нас някой си диша, а ние искаме само да се разкара. Веднага! Или поне да спре да диша. Достатъчно задушно е... И да спре да е лепкав! А може да е лепкав, но да искаме да остане. Странно. Колко различно им стои на мъжете лепкавостта, в зависимост от това дали ни привличат или не.. Но това не е от особено значение – ако искаме да остане, той ще си тръгне доста по-бързо, отколкото ако искаме да си тръгне бързо. Обикновено така става. Не знам защо. Мисля скоро да спра и да се питам..

А по земята има отворени куфари и пясък. Или нещо друго, пак мръсно и неподредено. И е мокро! Това Вкъщи ли е? Не е Вкъщи. Един ключодържател може да ти каже много за собственика си. Тук ключодържателите нямат собственици. А наемателите са пияни.

Тогава къде е Вкъщи? Вкъщи не е студентската квартира. Там е бардак. Не те интересуват дори нещата, от които се интересуваш. Дали Вкъщи не е при гаджето? Той ще знае, че ме е страх да спя сама. Но някоя нощ няма да се прибере, защото: „Тя ме чакаше по еротично бельо и с вечеря на свещи”. Скандал. И могат да те изгонят. Унижение. Или да се върнеш. Унижение! Това Вкъщи ли е? Не е Вкъщи. И при мама и тати вече не е Вкъщи. Но при мама и тати най-много прилича на Вкъщи. Мама не спира да мрънка, но и всички останали мрънкат. А мама поне знаеш защо я търпиш. Тати се прибира пиян и те наранява с думите си. Но и други те нараняват. А тати поне знаеш защо го търпиш.

Кога Вкъщи се превръща просто в мястото, където държим четките си за зъби? Когато престанем да бъдем деца, а все още не сме и родители. И когато сме хора, които се губят. Не коне с капаци.

Вкъщи не е КЪДЕ, а КАКВО. Вкъщи има повече храна, отколкото алкохол. Има и подправки! Готвят се манджи, а не изгоряла пластмаса. По огледалата няма съмнителни следи от прах. И по масите няма съмнителни следи от прах. Вкъщи има играчки. Не ти е гузно да ги гледаш в очите. Защото Вкъщи си чист. Може би и Вкъщи не всяка фугичка в банята е лъсната до блясък, но можеш наволя да си седиш на тоалетната чиния. Защото върху тоалетната чиния Вкъщи не седи целият свят. Сапунът и шампоанът не са за еднократна употреба. И човекът, който диша в леглото ти, не е за еднократна употреба. И останалите хора Вкъщи не са за еднократна употреба. Те са семейство. Дори и да не са ти истинско семейство – щом живееш с тях някъде и щом сърцето ти нарича това някъде „Вкъщи”, значи са ти семейство. Вкъщи цари твоята атмосфера. Не се чувстваш като озонова дупка в нечия чужда атмосфера. Озоновата дупка, която се чуди дали ако не измие чиниите, ще я сметнат за мързелива. Или пък – ако измие чиниите – дали няма да сметнат, че тя ги смята за мързеливи. Озоновата дупка, която чете книга седнала и с кръстосани крака, защото би било неприлично да се излегне и да рискува чуждата атмосфера да й види гащичките. В чужда атмосфера гащичките се простират веднага, след като си вземеш душ...

Целите на живота са да намериш Вкъщи и да намериш себе си. Не знам в какъв ред.

Искам Вкъщи!